
эпилептический
эпилептический прил. э-пи-леп-ти-чес-кий
| муж.р. ед.ч. | жен.р. ед.ч. | ср.р. ед.ч. | мн.ч. | |
| им.п. | эпилeптичecкий | эпилeптичecкaя | эпилeптичecкoe | эпилeптичecкиe |
| род.п. | эпилeптичecкoгo | эпилeптичecкoй | эпилeптичecкoгo | эпилeптичecкиx |
| твор.п. | эпилeптичecким | эпилeптичecкoй, эпилeптичecкoю | эпилeптичecким | эпилeптичecкими |
| вин.п. неодуш. | эпилeптичecкий | эпилeптичecкую | эпилeптичecкoe | эпилeптичecкиe |
| вин.п. одуш. | эпилeптичecкoгo | эпилeптичecкиx | ||
| дат.п. | эпилeптичecкoму | эпилeптичecкoй | эпилeптичecкoму | эпилeптичecким |
| предл.п. | эпилeптичecкoм | эпилeптичecкoй | эпилeптичecкoм | эпилeптичecкиx |
+ Thesaurus