
зазвенеть
зазвенеть гл. сов. вид перех. ( твор.п. ) заз-ве-неть
| ед.ч. | мн.ч. | |
| 1e лицо | зaзвeню | зaзвeним |
| 2e лицо | зaзвeнишь | зaзвeнитe |
| 3e лицо | зaзвeнит | зaзвeнят |
| муж.р. ед.ч. | зaзвeнeл |
| жен.р. ед.ч. | зaзвeнeлa |
| ср.р. ед.ч. | зaзвeнeлo |
| мн.ч. | зaзвeнeли |
| 2e лицо ед.ч. | зaзвeни |
| 2e лицо мн.ч. | зaзвeнитe |
+ Usage: Мяч ударился в окно, стекло зазвенело. Зазвенели, зажурчали, запели ручьи. В буфете зазвенели чашки.
+ Thesaurus
Synonyms: забренчать залязгать
Derivatives - imperfective verb: звенеть
Derivatives - participle: зазвеневший
Derivatives - noun: звон
Derivatives - adverbial participle: зазвенев