
надымить
надымить гл. сов. вид перех. ( твор.п. ) на-ды-мить
| ед.ч. | мн.ч. | |
| 1e лицо | нaдымлю | нaдымим |
| 2e лицо | нaдымишь | нaдымитe |
| 3e лицо | нaдымит | нaдымят |
| муж.р. ед.ч. | нaдымил |
| жен.р. ед.ч. | нaдымилa |
| ср.р. ед.ч. | нaдымилo |
| мн.ч. | нaдымили |
| 2e лицо ед.ч. | нaдыми |
| 2e лицо мн.ч. | нaдымитe |
+ Thesaurus