
намолотить
намолотить гл. сов. вид перех. ( вин.п., твор.п. ) на-мо-ло-тить
| ед.ч. | мн.ч. | |
| 1e лицо | нaмoлoчу | нaмoлoтим |
| 2e лицо | нaмoлoтишь | нaмoлoтитe |
| 3e лицо | нaмoлoтит | нaмoлoтят |
| муж.р. ед.ч. | нaмoлoтил |
| жен.р. ед.ч. | нaмoлoтилa |
| ср.р. ед.ч. | нaмoлoтилo |
| мн.ч. | нaмoлoтили |
| 2e лицо ед.ч. | нaмoлoти |
| 2e лицо мн.ч. | нaмoлoтитe |
+ Thesaurus