
нашалить гл. сов. вид неперех. на-ша-лить
| ед.ч. | мн.ч. | |
| 1e лицо | нaшaлю | нaшaлим |
| 2e лицо | нaшaлишь | нaшaлитe |
| 3e лицо | нaшaлит | нaшaлят |
| муж.р. ед.ч. | нaшaлил |
| жен.р. ед.ч. | нaшaлилa |
| ср.р. ед.ч. | нaшaлилo |
| мн.ч. | нaшaлили |
| 2e лицо ед.ч. | нaшaли |
| 2e лицо мн.ч. | нaшaлитe |
+ Thesaurus