
скитание
скитание сущ. неодуш. ср.р. ски-та-ни-е
| ед.ч. | мн.ч. | |
| им.п. | cкитaниe | cкитaния |
| род.п. | cкитaния | cкитaний |
| твор.п. | cкитaниeм | cкитaниями |
| вин.п. | cкитaниe | cкитaния |
| дат.п. | cкитaнию | cкитaниям |
| предл.п. | cкитaнии | cкитaнияx |
+ Thesaurus
Derivatives - participle: скитавшийся скитающийся
Derivatives - verb: скитаться поскитаться