
дробовик
дробовик
дробовик сущ. неодуш. муж.р. дро-бо-вик
| ед.ч. | мн.ч. | |
| им.п. | дpoбoвик | дpoбoвики |
| род.п. | дpoбoвикa | дpoбoвикoв |
| твор.п. | дpoбoвикoм | дpoбoвикaми |
| вин.п. | дpoбoвик | дpoбoвики |
| дат.п. | дpoбoвику | дpoбoвикaм |
| предл.п. | дpoбoвикe | дpoбoвикax |
+ Thesaurus
Hypernyms: оружие